От 8 до 15 септември град Болград (Одеска област, Украйна) се потопи изцяло в атмосферата на етнографското кино. „ОКО“, който се роди през 2020 г. в украинска Бесарабия, се завърна в родината си след тригодишно принудително прекъсване. Офлайн програмата на фестивала включваше 111 филма от 61 държави. 50 от тези филми са украински и отразяват предимно етнографията на настоящето — събитията от руско-украинската война.
Вечерта на 15 септември се състоя официалната церемония по закриването на петото юбилейно издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“ в Украйна. Гости, приятели и почитатели на етнографското кино и на „ОКО“ се събраха в Центъра за култура и отдих на Болградския градски съвет. Освен това заинтересованите зрители можеха да се включат в прякото предаване на страницата на филмовия фестивал във Facebook.
Събитието започна с изпълнение на образцовия танцов ансамбъл „Вдъхновение“. След това водещата Тетяна Жужукова припомни как са минали дните на петото издание на кинофестивала. Благодарение на инструменталната група на хармонисти „Gözal taraf“ от село Виноградивка, Болградска община, всички присъстващи слушаха автентична гагаузка музика. Изпълнителите Володимир Стамати-Грубиян и Тетяна Жужукова също поздравиха екипа на филмовия фестивал с песни.
Кметът на Болград г-н Сергий Димитриев и директор на Отдела за култура, спорт, туризъм и работа с младежта в Болградския градски съвет г-жа Жана Суслина произнесоха приветствени думи. Тя връчи на Тетяна Станева, директорката на МФЕК „ОКО“, благодарствено писмо от Болградския градски съвет и възпоменателен часовник.
Директорката на „ОКО“ и режисьорка Тетяна Станева коментира: „Ние с екипа ми се надявахме, че украинското издание на "OKO" ще бъде едно чисто регионално събитие за местните жители. Основната ни цел беше да покажем 111 филма офлайн у дома в Болград. Всичко обаче се оказа много по-голямо и по-ярко, отколкото го планирахме. Беше изключително приятно да видим в нашия регион както украински кинематографисти, така и гости от България, които успяха да дойдат въпреки всички препятствия: сложното преминаване на транзитната зона край молдовското село Паланка, засиленият контрол на украинско-молдовската граница, опасността от ракетни атаки и използването на шахеди от руснаците в Одеска област.
Притеснявах се, че поради липса на финансиране няма да можем да осъществим изцяло плановете си. Страхувах се, че Болград няма да може да ни подкрепи и да стане съорганизатор, но местната администрация много се гордее, че "OKO" се провежда тук, макар и с определени паузи, и с удоволствие се включи в помощ.
За последен път бяхме тук през 2021 г., когато на практика нямаше никакви технически възможности и инфраструктура. През това време жителите на Болград спечелиха безвъзмездни средства за създаване на приобщаващо аудиовизуално пространство в една от сградите на Центъра за култура и отдих на Болградски градски съвет, където, наред с други неща, се провеждаха прожекции на филмите от фестивала. Там бяха инсталирани екран, нов проектор, рампи и тоалетни.
Някои гости от столицата обаче изразиха критики към мястото на провеждане, като заявиха, че е странно международен фестивал от такова ниво да се провежда в провинцията. Въпреки тези коментари Болград иска филмовият фестивал да съществува тук и разбира защо той им е нужен. Но лично за мен този момент е изключително болезнен и неприятен, защото сме вложили много усилия, време и енергия, за да направим така, че местните зрители да видят качествени филми, да се почувстват като пълноправна част от Украйна и да се включат в общоукраинския контекст. Това са същите тези „русифицирани“ хора, които не са свикнали да гледат украинско кино и кино на украински език като цяло.
Наистина, настроенията и мненията тук не са еднородни, но тази година забелязахме, че украинските филми привлякоха най-много зрители, въпреки че се опасявах, че ще е обратното. Предвиждам, че същото ще се случи и в България, изхождайки от миналогодишния опит. Там ни възприемат като украински филмов фестивал (макар че от 2024 г. сме украинско-български кинофестивал), тъй като "OKO" е почти единственият, който показва съвременно украинско кино. И докато българските зрители могат да гледат филми от други държави на други фестивали, докато украинските творби — само на нашия.
Връщайки се към темата за публиката в Болград, искам да напомня, че тук има много украински българи. Прожекциите на филми на родния им български език, особено на съвременни филми, бяха приятна изненада за тях. А фактът, че в града дойде българският актьор Алек Алексиев, който буквално слезе от екрана на един исторически филм, порази и тийнейджъри, и възрастни.
Това, което взехме предвид, беше, че местната публика трябва да се приучи да гледа чуждестранни филми. Случвало се е хората да идват на прожекциите и да си тръгват. Вероятно те не възприемаха филмите, защото героите говореха на неразбираем език, представяха малко позната култура или нещо друго. Хората не са свикнали да гледат филми със субтитри и някои се оплакваха, че им е трудно да съпоставят картината на екрана с текста под изображението.
Преди пълномащабната война тук са живели около 15 000 души, а след 2022 г. са останали около 10 000 от тях, така че не очаквахме препълнени зали всеки ден. Освен това донесохме наистина голяма програма и понякога на зрителите им се налагаше да избират на кой филм да отидат, когато интересуващите ги филми се показваха едновременно. Мога да кажа, че за малък град имахме доста зрители - понякога до 40 на една прожекция. Знам, че на някои известни филмови фестивали в Киив на прожекциите са се събирали по 8-10 души, и то в столицата! Тоест нашият фестивал работи и то много добре.“
Христо Анастасов от името на останалите членове на журито в украинското издание (Жана Максименко-Дович, Филипа Кардосо, Петър Тодоров), благодари на Болград, на директора на МФЕК „ОКО“ Тетяна Станева и на целия екип за гостоприемството. Той обясни решението на журито така: „Беше много трудно да изберем най-добрите сред толкова много хубави филми, а в началото дори не знаехме как да подходим към този процес. Въпреки това, благодарение на ценния опит на Филипа Кардосо, която вече е била член на жури на филмови фестивали, успяхме да систематизираме оценяването и да го направим много по-бързо, отколкото би могло да бъде. Струва си да се отбележи, че дискусията се проведе в Zoom конференция, която продължи около три часа и ни завладя толкова много, че не забелязвахме нищо около нас.
Съсредоточихме се върху следните критерии:
Кинематографичното качество на филма. Ясно е, че тук се доверихме на мнението на Филипа Кардосо и Жана Максименко-Довгич, които са пряко ангажирани в процеса на създаване на филмови продукти и могат професионално да оценят филмите от конкурса.
Историческа вярност, фактическа точност, въздействие или степен на достоверност на възпроизвеждането на исторически събития във филмите, които претендират за това. Тук аз, като историк и политолог, участвах най-активно.
Филмова естетика. Това е много субективен критерий, но когато мненията на всички членове на журито съвпадат, смятам, че той е подходящ.
Емоционално въздействие.
Заявка за иновация, опит да се създаде нещо изключително, нещо, което се прави за първи път.
Като взехме за основа тези критерии, вече по различен начин оценявахме игрални, анимационни и документални филми, които принадлежат към различни жанрове, въпреки че до известна степен се пресичат.
Интересно е, че открихме страхотни филми и в трите жанра, но най-силно впечатление ни направиха документалните и анимационните филми, а най-малко - игралните, което обаче не означава, че сред тях нямаше разкошни творби.
Това е първият ми опит като член на жури на филмов фестивал. Преди това участвах в конференции и разговори на различни теми, включително политически, което всъщност ми помогна много.
Най-разгорещените дискусии се разиграваха, когато някой имаше едно мнение за даден филм, а други напълно не се съгласяваха с него, но ние се опитвахме да се уважаваме и изслушваме един друг. Много е важно да чуеш чуждите аргументи, за да се съгласиш с тях или да продължиш да отстояваш своето. В крайна сметка всички решения ги взехме колективно. Мисля, че свършихме добра работа, поне се отнесохме много сериозно към нея. Беше много приятна среща. Надявам се, че успяхме да направим правилния избор, който ще бъде от полза както за филмите, така и за фестивала.
Като цяло, благодарение на "OKO", за цяла седмица станах участник в един чудесен етнографски филм, чието действие се развива в едно прекрасно кътче на украинска Бесарабия.“
Г-н Христо обяви от сцената заглавията на филмите, които спечелиха или бяха удостоени със специални отличия.
Главната награда на секцията — OKO Jury Grand Prize — бе присъдена на филма
Мариупол. Сто нощи / Маріуполь. Сто ночей / Mariupol. A Hundred Nights, 2023 г., реж. София Мелник, Украйна/Германия (анимационен)
На 24 февруари 2022 г. малко момиченце се събужда заради въздушна тревога и се опитва да намери някой, останал жив в горящия град. Анимационният документален филм е базиран на реални събития от руската инвазия в Украйна и включва стихотворение на украинския поет Васил Стус, който е бил активен член на дисидентското движение по време на съветската окупация.
Журито присъди специално споменаване на следните филми:
За кинематографичен диалог между жанровете —
Нищо специално / Nothing Special, 2024 г., реж. Ефрат Бергер, Франция/Израел (анимационен)
Между четирите стени чакат две жени. Едната — за смъртта, която продължава да я подминава. Другата — за да започне най-накрая живота си. Базиран на записан разговор, филмът симулира опита им да избягат от това, което неминуемо им предстои да преживеят, докато осъзнават, че понякога и едното „нищо“ може да бъде специално.
За смелото новаторство на концепцията, в която изключително добре е представен сблъсък между креативността и традицията —
Светлина от светлината / Fos ek fotos / Light of Light, 2023 г., реж. Неритан Зинксирия, Гърция (документален)
Преди смъртта си през 1932 г. един монах създава своя собствена камера в едно от най-изолираните места в света. Чак 90 години по-късно записите са открити и възстановени.
Освен това във всяка категория на Международната програма за късометражно кино OKO GLOBAL журито избра и филми, които заслужават специални награди:
Специална награда на журито за най-добър късометражен документален филм —
Сестри на вятъра / Hermanas del Viento / Sisters of Wind, 2024 г., реж. Хулия Каризо Соланас, Аржентина (документален)
Преди двадесет и пет години е създадена групата „Дева Мария от Фатима“ — първият сикури (музикален стил) колектив в Аржентина, съставен само от жени. По време на поклонението до Абра на Пунта Корал, традиция, която преди се е изпълнявала от мъже, групата си спомня за завладяването на това пространство, за връзката им, страховете им, мотивацията и мрежата от хора, която създават чрез музиката.
Специална награда на журито за най-добър късометражен анимационен филм —
Нашата униформа / Our Uniform, 2023 г., реж. Йегане Могаддам, ИРИ (анимационен)
Социална сатира за училищните униформи в Иран и как те се възприемат от ученичките. Режисьорката си спомня за опита си да носи хиджаб в иранско девическо училище и как възгледите ѝ за него се променят, когато се премества в САЩ.
Специална награда на журито за най-добър късометражен игрален филм —
Ахерон / Aqueronte, 2023 г., реж. Мануел Муньос Ривас, Испания (игрален)
На борда на ферибот множеството пътници прекосяват реката от единия до другия й бряг. Някои от тях се потапят в мълчание и наблюдават непознатите си спътници или съзерцават пейзажа. Други разговарят, може би за да си внесат настроение и да ускорят времето. Пътуването по вода сякаш се разстила все повече, достигането на крайната цел се отлага, величината на пространството се размива. Самото движение е може би единствената константа.
Тъй като „OKO“ е фестивал за етнографски филми, журито оцени филмите от гледна точка на етнографията и присъди специална награда на още една творба.
Специалната награда на журито за филм с най-добро етнографско представяне бе присъдена на
Все по-далеч и по-далеч / Chhngai dach alai / Further and Further Away, 2022 г., реж. Полен Ли, Камбоджа (игрален)
Млада жена от коренното население бунонг и по-големият ѝ брат прекарват последния ден в своето селце в североизточна Камбоджа, преди да се преместят в столицата в търсене на по-успешен живот. Докато брат ѝ е развълнуван от преместването, тя усеща тихо желание да се върне в отдавна изчезналото си село, което преди няколко години е било заличено заради изграждането на хидроенергиен язовир.
В същото време през цялата седмица продължи гласуването на публиката за филмите от четирите конкурсни програми.
Наградата на публиката в рамките на украинското издание на „ОКО“ беше присъдена на филма
Балада за малките хора / Поема для маленьких людей / A Poem for Little People, 2023 г., реж. Иван Сауткин, Украйна/Литва (документален)
Откровен и интимен поглед към най-уязвимите на фронтовата линия на руско-украинската война и към доброволците от екипа за евакуация, които рискуват живота си, за да ги спасят
Като партньор и съорганизатор, Болградският градски съвет също учреди своя отделна награда.
Наградата на публиката от град Болград за филм-фаворит в конкурсната програма "НАШЕТО ОКО" бе присъдена на
Балада за самозвания рицар Желязко и огнедишащия дракон Димчо / Ballad of Ferris the Self-appointed Knight and Smokie the Fire Breathing Dragon, 2024 г., реж. Пенко Гелев, България (анимационен)
Селският ковач Желязко решава да стане рицар и да промени съдбата си. Срещата с огнедишащия дракон Димчо му помага да осмисли собствения си живот.
Напомняме, че филмът, спечелил главната награда на журито в Международната конкурсна програма за късометражни филми OKO GLOBAL, получава парична награда от 600 евро. Всички отличени филми, освен диплом, получават и фестивална награда под формата на тухла с лозунгите на петото издание „Борете се и ще победите!“ и „За правда и за свобода“, ръчно изработена от глина от Уляна Джихринюк, чиито съпруг и син също са грънчари, но в момента се борят за победата на Украйна на фронта.
Тазгодишните прожекции станаха възможни благодарение на подкрепата на партньорите ни, сред които: Болградски градски съвет, Фериботен комплекс „Орливка“ ООД, ТМ БОЛГРАД, Суспилне, Столична община, Български национален филмов център, Power Film Production и Обединението на творческите личности „ОКО“.
В момента вече сме започнали подготовката за филмовия фестивал „ОКО“ в София (България), който ще се проведе от 8 до 15 ноември 2024 г. Въпреки всички препятствия, ние продължаваме да се борим за нашата основна мисия: да отворим света към Украйна и България и Украйна и България към света!
Щом се борим, ще победим!
Comments