Украйна и България винаги са били важни за филмовия фестивал „ОКО“, тъй като неговата родина, украинската Бесарабия, е исторически и етнически свързана с българите. Малко след избухването на пълномащабната война София приюти фестивала и предостави платформа за прожекции и дискусии за Украйна, нейната култура и история. През 2023 г. България официално се превърна във втори дом на „ОКО“. Ето защо тази година решихме да обявим два национални конкурса! Украинските филми отразяват най-вече съвременната реалност на войната, в която хората от различни възрасти, с различен произход и професии продължават да живеят и работят въпреки всички трудности. Това е етнографската скица на живота на украинския народ днес. Българските филми ще покажат местните народни обичаи, ритуали и занаяти в цялата им пълнота и сложност на връзката между традиционния и съвременния свят.
ПЪЛНОМЕТРАЖНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ (УКРАЙНА)
Няма да изчезнем, реж. Алиса Коваленко, 100'
Донбас, 2019 г. В далечината все още ехти ревът на предишната руска инвазия, а въздухът вече е изпълнен с приближаването на нова. На този уж избледнял военен фон петима тийнейджъри за пръв път се замислят сериозно за бъдещето си. Енергията, ентусиазмът и надеждата им позволяват да изживеят пълноценно последните златни мигове от детството си на пълна сила. Членовете на тази причудлива група от мечтатели рисуват, снимат и фантазират за актьорско майсторство или за това да станат следващия Илон Мъск. Те се бунтуват, като се носят по вълните на приключенията, преминават през минни полета и се излежават на слънце край местното езеро. Мечтаят да избягат не само от войната, но и — подобно на други тийнейджъри по света — от скуката на малкия си град. Тогава неочаквано получават възможност да се отправят на дълго пътешествие до Непал. Ще се сбъдне ли мечтата им да завладеят света?
20 дни в Мариупол, реж. Мстислав Чернов, 94'
Екип от украински журналисти от „Асошиейтед Прес“ попада в капан в обсадения град Мариупол. Те се опитват да продължат работата си, документирайки жестокостите на руската инвазия. Като единствените международни репортери, останали в града, те заснемат кадри, които по-късно ще станат определящи образи на войната: смъртта на деца, масови гробове, бомбардиран родилен дом и други ужаси. След почти десетилетие отразяване на международни конфликти, включително войната на русия срещу Украйна, Мстислав Чернов, като репортер на „Асошиейтед Прес“, създава първия си пълнометражен филм — „20 дни в Мариупол“. Филмът е базиран на ежедневните репортажи на Чернов и личните му кадри от Украйна във война. Той открива ясно очертан, изпълнен с болка образ на цивилни граждани, попаднали в обсада. Освен това, филмът показва що е то репортаж от зона на конфликт, както и ролята и влиянието на журналистика по света.
Живот на предела, реж. Павло Пелешок, 107'
От фрагментите от спомените си и от собствения си филмов архив ветераните Павло и Юрко подреждат мозайка от причините и последствията, които съставляват настоящата руско-украинска война — от края на 2013 г. до наши дни. Авторите се записват като доброволци на фронта, посещават горещите точки на Донбас и създават самоделен дрон, наречен „Фурия“, който понастоящем носи името на едно от най-добрите подразделения за въздушно разузнаване. И през цялото време те продължават да творят, за да покажат на света истината за ужасяващата война, която стана възможна през XXI век.
КЪСОМЕТРАЖНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ (УКРАЙНА)
Метротрамвай, реж. Катерина Яхидка, 9'
Главният герой на историята е син на старото добро метро и на бързия трамвай. Това недоносено дете живее в град Кривий Рих.
Алое, фикус, авокадо и 6 драцени, реж. Марта Смеречинска, 8'
Сред стотиците кашони с адреси на украински градове стои пералня, увита в тиксо, метрови стайни растения с корени и детски рисунки. Това място прилича на склад за изгубени вещи. Тишината се нарушава от гласа на собственичката на една от тези пратки. Тя се сбогува с дома си в Киев и си мисли за нещата, които оставя в него. Всяка от тях има своя собствена история, свой специфичен спомен. Чрез нейните думи къщата сякаш оживява. И всичко, което тя си спомня, е изпълнено с чувство на топлина и близост. Междувременно хората идват в така наречения склад, за да вземат парчетата си от дома под формата на пратки. Те преглеждат кутиите в търсене на скъпоценните си вещи. Някои ги обхваща радост, други — тъга. В същото време един женски глас пита: „Има ли значение загубата на вещите им?“
Хора и свръххора, реж. Олександър Стоянов, 20'
Това е една юридическа драма за нарушенията на човешките права в съветска Украйна и съвременна Русия, базирана на архивни хроники. В някои от творбите си Хаймрад Бекер използва текста на нацистката пропаганда по такъв начин, че той става явен и говори сам за себе си. Със същата цел аз използвам извадки от съветски вестник. Назовавам определени сцени от филма, за да подчертая абсурдността, театралността и жестокостта на процеса, както и за да предам хрониката на пропагандата.
Събуждане в тишината, реж. Мила Жлуктенко, Даниел Асади Фаези, 13'
Бивша военна казарма на Вермахта сега служи като лагер за бежанци от Украйна. Филмът „Събуждане в тишината“ проследява деца на пътешествие, в което собствената им история се преплита с историята на казармата. Това е момент между минало и бъдеще, война и мълчание, заминаване и пристигане, който рисува портрет на германското минало и бъдеще през очите на младите герои.
Тук ли си? реж. Злата Вересняк, 13’
Орина, 18-годишно украинско момиче, е принудена да напусне родината си заради войната. Цялото ѝ семейство, включително седемгодишната ѝ сестра, остава в страната. Единствената ѝ опора и постоянно напомняне за родината ѝ е ежедневното общуване с по-малката ѝ сестра.
Чернобил 22, реж. Олександър Радинский, 20'
В окупираната забранена зона в Чернобил анонимен информатор на украинските въоръжени сили тайно заснема движението на руските войски. Работници от АЕЦ „Чернобил“ обсъждат преживяванията си в окупираната от Русия атомна електроцентрала. В този мрачен епизод от руската инвазия се преплитат катастрофални сценарии от миналото и настоящето. Филмът е създаден като част от проекта „Украйна свидетелства“ (The Reckoning Project: Ukraine Testifies), който документира и разследва руските военни престъпления в Украйна.
КЪСОМЕТРАЖНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ (БЪЛГАРИЯ)
Чергодейки, реж. Елена Стойчева, 27'
Млада дизайнерка пристига в едно малко българско село, в което повечето жители са възрастни жени. Тя ги убеждава да изтъкат нов модел на традиционен килим, наречен „черги“. Но когато започват да събират стария стан, те откриват, че някои части липсват. Сега жените трябва да възстановит по части старите знания и същевременно да намерят изгубените връзки между себе си.
Ашк (Любовта), реж. Владимир Андонов, 20'
Джемал е музикант, който свири на саза. От лекарите той узнава, че има тежко заболяване, което му отрежда само няколко месеца живот. Вместо да седи безучастно и да чака любимият ѝ да умре, съпругата му Барика започва да проучва народните лечебните средства и традиционната медицина.
Добра воля, реж. Владимир Андонов, 20'
Галиб е потомък на музиканти от алевийско село. Когато умира дедето (духовният водач) на общността, жителите на селото го избират за нов религиозен лидер, но той отказва, тъй като смята, че е твърде млад за тази роля. Изглежда обаче, че съдбата му е подготвила нещо друго.
Занаяти по наследство, реж. Осман Мехмедов Юсеинов, 31'
Филмът представлява документална колекция от портрети на занаятчии в кв. „Столипиново“, Пловдив. Прави един почти графичен разрез на общността там, показвайки ни и млади, и възрастни, и традиционни, и модерни хора, но всички обединени в едно – желанието да живеят и работят по достоен начин чрез собствените си ръце и уменията си. Героите от Столипиново са едновременно силни и раними в своята непосредствена искреност относно все по-несигурните условия за труда им. Авторът на „Занаяти по наследство“, Осман Юсеинов, е самият занаятчия в квартал „Столипиново“, майстор-ювелир. Затова филмът носи заряд на саморефлексия, както за занаятчийския начин на живот, така и за общността от кв. „Столипиново“, представяна толкова превратно в българското общество.
Елбетица – мистика и вълшебство, реж. Бояна Топчийска, 25'
Елбетица е древен символ, който от хиляди години заема централно място в българската култура и история.
Хоро между два бряга, реж. Екатерина Минкова, 38'
Проектът „Хоро между два бряга“ се основава на малко известни и почти изчезнали ритуали във влашките села в Северозападна България и Сърбия, свързани с погребални и мемориални традиции. Местните обичаи предизвикват различни емоции поради поразителното съпоставяне на граничната тема за живота и смъртта. Филмът се фокусира върху живота и личните истории на няколко души от двете страни на границата, които са взели участие в собствените си възпоменателни ритуали според местните традиции. Кулминацията на филма е пеенето на хора на мъртвите, което все още може да се чуе в България и Сърбия в първия ден на Великден във всяко влашко село. Те танцуват с портрети на починалите си близки и раздават червени яйца, лакомства и кърпи. Но накрая всички се присъединяват към танца на живите. Чрез разказите на местните хора ще открием някои идеи за възможните връзки между живите и мъртвите. Как и дали е възможно човек да преодолее собствения си страх от смъртта, какво е важно да направи в живота си и има ли начин да облекчи болката от загубата на мъртвите?
СПЕЦИАЛНИ ПРОЖЕКЦИИ (ИЗВЪН КОНКУРСА)
„OKO“ е фестивал на документалното кино, но ние мечтаем да се разрастваме и да разширяваме етнографските си хоризонти, като включваме игрални и експериментални филми. Тази година ще представим два такива филма от Украйна в извънконкурсната програма.
Богините, реж. Саша Теодора, 8'
В украинската традиция тялото на починалия се измива и се подготвя ритуално, като по този начин се почита и се пречиства човешкият дух. По време на войната и загиналите, и техните близки са лишени от тези ритуали и последни моменти. Във филма „Богини“ едно тяло лежи самò в гората, в едно гранично пространство. Намират го три богини, които подготвят духа му за прехода към света на далечните му предци.
Краят на реката, реж. Васил Барков, 100’
По сюжета поредица от събития отвежда българина Фори в делтата на Дунав. В украинския град Вилково, поради случайни трагични обстоятелства, Фори се озовава в ареста. Но в този град, населен с липованци, героят среща истинската любов, а красотата и духовната атмосфера на „украинската Венеция“ му дават усещането, че това е мястото, което е търсил цял живот.
Организаторите на „OKO“ са запалени по киното и опазването на собственото си културно наследство. В рамките на специалните прожекции те ще представят и своите творби.
Мястото на сила, реж. Тетяна Станева, 100’
В началото на XIX в. български преселници основават на брега на най-голямото украинско езеро Ялпуг в Болградски район село Чешме-Варуит, днес известно като Криничне (Украйна). В продължение на повече от 200 години те запазват своя диалект, традиции и фолклор, правят вино и отглеждат арпаджик (лук за посев). Авторката на филма е родена в Криничне. Сюжетът на лентата отразява уникалността на жителите на селото, конфликта между старото и новото, съвременността и традициите, бъдещето и миналото. Филмът кара зрителя да търси отговор на въпроса: кой съм аз?
Вашият Васил, реж. Свитлана Рудюк, Олександр Авшаров, 60'’
Васил Стус мечтаел да се занимава с литература, а не с политика; да бъде известен поет, а не дисидент. Но действията на съветските тайни служби и КПСС го тласнали към точката, от която няма връщане назад. Как се е осъществявала тази трансформация? И какъв всъщност е бил „Вашият Васил“?
Приказки от Донбас, реж. Елена Рубашевска, 30’
От 2014 г., когато за първи път загубих дома си, метафорично наричам себе си „търкаляща се трева“ и се опитвам да осмисля изгубената си идентичност,която се изплъзва от мен. Градове, държави, континенти... Дали е било сън, че някога съм имала дом? В „Приказките от Донбас“ аз се обръщам към спомените си от детството и разказвам приказки за родния си край. През 30-те минути на филма ще откриете истории, свързани с четири основни отрасъла на Донбас, сред които са: „Приказка за тебешира“, „Приказка за солта“, „Приказка за въглищата“ и „Приказка за метала“. Визуалната част на филма се състои от кадри, заснети по време на последното ми пътуване до Донбас, където провеждах проучвания за документалния филм „Симфонията на Донбас“ непосредствено преди избухването на пълномащабната война. Много от показаните места вече не съществуват.
Comments