top of page
Търсене

Филмовият фестивал „ОКО“обявява международната програма на IV издание

Актуализирано: 7.09.2023 г.


Филмите на „ОКО“ са разнообразни: емоционални, вълнуващи, понякога шокиращи. Те няма да оставят никого безразличен. Мисията на „ОКО“ е да изследва света и да помага на народите, нациите и малцинствата да научат един за друг, да се разбират и да се уважават. През 2023 г. фестивалът разширява класическата си програма: филмите ще се състезават в международните конкурси за пълнометражни и късометражни филми, както и в два национални конкурса: украински и български. Днес имаме удоволствие да ви представим международната програма!


ПЪЛНОМЕТРАЖНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ


Златната земя, реж. Инка Ахте (Финландия), 84'

Когато фин от сомалийски произход Мустафи научава, че земята на предците му в Африканския рог (Сомалийския полуостров) е богата на мед и злато, той решава да напусне сигурния, но скучен живот със семейството си във Финландия – страна, която е призната за най-щастливата и най-спазваща равноправие в света – и да замине за Сомалиленд, самопровъзгласена държава в Източна Африка. Докато Мустафи се опитва да извлече съкровищата от земята, децата му тръгват в това нелеко пътешествие, за да разберат къде наистина принадлежат.


Мъдрото магаре, реж. Франческо Де Джорджи, Джовани Явароне (Италия), 73'

Пулия, май 2021 г. Група изпълнители на фолклорна музика решава да направи 200-километрово пътешествие пеша от Торре Гуачето (Бриндизи) до Санта Мария ди Леука (Лече) по древните пътища на Виа Франчиджена (поклоннически маршрут). Към групата се присъединяват млад фермер и неговото магаре на име Бартоло, които двама образуват „Компанията на мъдрите магарета. Документалният филм е разказ за едно музикално пътешествие в паметта, традициите и популярната култура на Саленто.


Гьюто, реж. Филипа Кардосо (Белгия), 60'

Да чуеш звука на океана в Хималаите... Това невероятно желание отвежда режисьорката и трите ѝ момичета в Гьюто, където в един тибетски будистки манастир, разположен на височина, ден и нощ ехти звукът на свещени тантрически песнопения за медитация, „които звучат като вълните на океана.“ Вървейки навсякъде, където ги води любопитството, те откриват ежедневието на 400 монаси, живеещи там. С течение на времето между тях се развива диалог и се появява нарастващо съучастие. От това съкровено потапяне се ражда филмът, който се разлива като вълна и визуално, и звуково. Реалността на будизма се разкрива по безпрецедентен начин – със спонтанността на задаваните въпроси, както и с чувствителното разбиране на детската гледна точка и без какъвто и да е прозелитизъм.



Редът на нещата, реж. Рамона Бадеску, Джеф Силва (Румъния), 72'

На зряла 90-годишна възраст Александру се занимава с градинарство, шегува се и продължава да поправя часовници в работилницата, която баща му открива през 1909 г. някъде в Южна Румъния. Но това, което е невидимо за всички и което е променило живота му завинаги, е миналото му на политически затворник. „Редът на нещата“ е опит да се улови фрагментираната памет на един от последните преки свидетели на румънските лагери за принудителен труд и политически затвори и ода на непреклонността.


Балика, реж. Айтор Санчес Смит, Ландер Ибаретксе (Испания), 65'

Филмът „Балика“ разказва историята на Дипендра и Сушмита – двама тийнейджъри, живеещи в сиропиталище в Катманду. Главните герои, както и всичките им приятели, са били изоставени от семействата си.


Остава само гоненето, реж. Брайън Лиу (САЩ), 79'

В централната част на Монтана, от 1912 г. насам, отглеждането на добитъка и традиционното гонене му в Хайууд се извършват по един и същи начин. Докато светът се променя и модернизира, представителите на тази горда и емблематична американска култура се борят да запазят начина си на живот. „Остава само гоненето“ чрез перспективата на един стареещ баща, двамата му синове и тяхното голямо семейство от каубои в Монтана, предоставя уникален личен поглед към изчезващия начин на живот на гордите поколения животновъди, техните традиции, упорита работа, чест и това, което може да се окаже последното им гонене на животните.


Аркадашлох – проблем, който никого не занимава, реж. Нилай Кълинч, Маркус Бауер, Александър Брюгер (Турция), 79'

„Аркадашлох – проблем, който никого не занимава“ е есеистичен документален филм, който разказва историята на Озгюр Кал, депортиран от Германия в Турция, и представя трансформацията му от човек, който не може да се интегрира в обществото, до собственик на семеен бизнес в Анталия. Документалният филм, базиран на докторантското изследване на Нилай Кълинч, предлага по-дълбок поглед към живота на турско-германските мигранти от второ поколение, които трябва да се справят с несигурността на съществуването без постоянно жилище и икономически перспективи, дори след като се „завърнат“ в Турция – тяхната така наречена „родина“.


Самаряните: Библейският народ, реж. Моше Алафи (Израел), 78'

Библейската самарянска общност се бори за живота си и за спасяването на езика и вярата си от изчезване.


Ябълката не пада далеч от дървото, реж. Боян Дакич (Сърбия), 48'

По таваните на ромските къщи в цялата Войводина режисьорът открива около стотина VHS касети, на които е заснето най-важното събитие в живота на ромите – сватбата и сватбените обичаи. Записите са направени в края на 80-те и през 90-те години на ХХ век. Някои от сватбените обичаи са запазени и се практикуват и днес, други са претърпели трансформация, а трети са били на границата на забравянето и се припомнят най-накрая в този филм. Ранните и уговорените бракове и култът към девствеността са неразделна част от ромската традиция. По-възрастните и по-младите поколения разказват за обичаите, които са били продиктувани от тяхното скитническо минало, и до каква степен тези обичаи са актуални днес.


В сърцата на живите, реж. Мариел Дюкло (Франция), 112'

Изгнанието е дълго пътуване, което продължава и в смъртта. През сезоните доброволци организират погребения на бездомните хора, като се опитват да съберат семействата и близките им, за да не си отиват сами, в забрава и безразличие. Всяка година в гробището Корнебарьо в покрайнините на Тулуза се провеждат около двадесет церемонии. Покойниците са „обграждат“ с внимание, съответни песни и истории. Чрез своето присъствие на погребенията на непознати, което може да изглежда напразно, доброволците поставят под въпрос смисъла и значението на подобен ангажимент отвъд религиозните убеждения. Като предлагат достойна церемония на починалите, те допринасят дух на братство и почитат паметта им. Защото истинският гроб на мъртвите е сърцето на живите.


Приспивни сирени, реж. Кристина Атовска (Северна Македония), 89'

„Приспивни сирени“ е независим пълнометражен документален филм за войната в Украйна, който обхваща първите четири месеца от инвазията през 2022 г. Това е личната история на режисьорката Кристина Атовска, която беше единствената журналистка от страната си в Украйна... и се отправи сама към горещите точки.

Филмът е създаден най-вече благодарение на страстта на Кристина към журналистиката и желанието ѝ да даде глас на хората, които не могат да бъдат чути, в този случай заради войната в собствения им двор. Ето защо творбата се фокусира върху хората, които са оставени да живеят в епицентъра на войната. Чрез техните истории виждаме всичките аспекти на войната – от престъпленията срещу цивилното население до солидарността като форма на съпротива – и всичко това е отразено в ексклузивни кадри.

Пътешествието на Кристина започва в Лвив, преминава през окупирания Киев, бойното поле на Житомирската магистрала, градовете Буча и Ирпин, трагично известни с масовите убийства на цивилни, и завършва с непрекъснатите бомбардировки в Харкив. Това е филм, който разказва за необходимостта да се промени ежедневието, за да се изживее поне още един ден под дъжда от бомби и постоянната заплаха.


КЪСОМЕТРАЖНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ


8 милиарда: Всички сме отговорни, реж. Нелсон Као (Бразилия), 29'

Аилтон Кренак, лидер и философ от индейското коренно население, разказва за болката на Уату (или „Рио Доче“ на кренакски език). Болна от най-голямото екологично бедствие в историята на Бразилия – катастрофата на язовир Мариана, реката моли за помощ. Анализирайки последиците от бедствието за неговото село на брега на реката Аилтон извършва преглед на съвременния антропоценен период и приканва всички хора за размисли и самокритика, насочени към спешна, но необходима промяна на парадигмата.


[Не]уредена, реж. Елена Сиретану (Молдова), 11'

В едно село в Република Молдова момиче се опитва да уреди отношенията си с баба си, която настоява, че трябва да се омъжи и да се устрои.


Ритми на свободата, реж. Александрин Будро-Фурние, DJ Jigüe (Куба), 29'

В резултат на Хаитянската революция (1791-1804 г.) много френски заселници пътуват до Източна Куба с поробените африканци, за да избягат от бунта. От тези вълни на миграция на роби възникват общности „Тумба Франсеса“, които са известни като дружества и мрежа за взаимопомощ. В крайна сметка те стават неразделна част от кубинската култура. „Ритми на свободата“ е документално-художествен филм, в който се показва едно от обществата „Тумба Франсеса“ в провинция Ориенте, намираща се в град Сантяго де Куба. Чрез най-младия член на дружеството, Флавио, който събира информация за „Тумба Франсеса“ за училищен проект, се запознаваме с баба му Андреа и майка му Кели – две харизматични пазителки на богатите им културни традиции. Оригиналният саундтрак на филма, композиран и продуциран от живеещия в Куба DJ Jigüe в сътрудничество с членовете на „Тумба Франсеса“, е ритмично и поразително напомняне, че настоящето се основава на историята за борбата за свобода.


Пътят към нашата родина, реж. Хави Кастанеда (Коста Рика), 27'

Група по-възрастни представители на народност кабекари от Таламанка (кантон в провинция Лимон в Коста Рика) преоткриват миналото си, когато посещават за първи път родната си земя след напсуването. Те са се родили и пораснали в Чина Кича в кантон Перес Селедон, който се намира в провинция Сан Хосе в Коста Рика на запад от Таламанка. Като се връщат дома те се запознават с поколенията, които са останали на тази територия и които в момента водят борба за възстановяване на земята. „Пътят към нашата родина“ е документален филм, който засяга паметта за лишаването от собственост и настоящата борба за възстановяване на земите на коренната общност на Чина Кича.


Огледала, реж. Алфонсо Палазон Месегер (Испания), 20'

Няколко бежанци от околностите на „не-мястото“ разказват за положението си, за това къде са живели преди и за мечтите си. Това е среща за споделяне на неосъществени планове. Те са част от група особено уязвими бежанци, които нямат друг избор.


Последните 5 минути, реж. Шахрам Маслахи (Близкият Изток), 40'

Филмът разказва за бегач, който няма страна за да живее.


Мамапара – Дъждът, който дава живот, реж. Алберто Флорес Вилка (Перу), 18'

В перуанските планини живее с кучето си Онората Вилка, неграмотна жена от кечуаски произход, която се занимава с продажба на сладкиши. С настъпването на дъждовния сезон тя си спомня фрагменти от живота си, докато една вечер не се случва нещо фатално, което сякаш разплаква небесата.


Смелостта да разцъфваш в мрака, реж. Франческо Маринели (Италия), 28'

Група необикновени деца, едно училище, изгубено в танзанийските планини, и много легенди. Как се преплитат те и какво можат да имат общото? Но преди всичко е въпрос: къде се корени смелостта да разцъфваш в мрака?


Люлката, реж. Филип Йембрих (Словения), 14'

Младо момиче, което встъпва в зряла възраст, размишлява за своето село, родителите и братята си, които скоро ще трябва да изостави.


Дърводелец, реж. Кселил Сехрагерд (Кюрдистан), 14'

Един възрастен кюрд (Хюсеин Махмуд), който е дърводелец, се опитва да направи изкуствени крака за хора, които са се останали без тях.


Откривателят на откривателите, реж. К.С. Никълсън (Норвегия), 25'

Семейство от Западна Африка разказва на един европейски филмов екип историята за това как техният прародител е открил европейските пътешественици. Можем да видим как тази среща все още се отбелязва ритуално. Но дали всички твърдения за историческото събитие са достоверни? И до каква степен можем да се доверим на „белия“ поглед на режисьора? Този кратък документален филм изследва как гордостта и съзнателността могат да повлияят на колективните спомени.


Отвътре Бодумас, реж. Джулио Педети, Роберто Карини (Италия), 25'

Курбан байрам (или Айд ал-Адха) е празникът на жертвоприношението, който знаменува приключването на хаджа – ежегодното мюсюлманско поклонение до свещения град Мека. Мюсюлманите по цял свят отбелязват празника, като принасят в жертва животно, обикновено коза. На Малдивите празникът и жертвоприношението са свързани с една голяма риба – „Боду Мас“, и се осъществяват чрез различни културни, спортни и религиозни прояви, които обединяват островните общности. В документалния филм е отразено празнуването на Курбан Байрам в Магудху през 2022 г.


И тогава ни отнеха, реж. Джесика Болаг (Швейцария), 37'

През XX век властите в Швейцария са настанили над 100 000 деца и тинейджъри в домове и приемни семейства. Тези мерки са били прилагани главно по морални съображения и са засягали най-вече социално маргинализирани семейства. Родителите почти нямаха успех в съдебните производства срещу тези решения. Вместо да се бори с бедността, държавата се бореше с бедните. В етнографския документален филм „И тогава ни отнеха“ двама мъже на около шестдесет години разказват за административната приемна грижа, която са преживели като деца. Те водят зрителите до домовете, местата на бурната си младост и до любимите си кътчета. Чрез биографиите си мъжете документират как настаняването извън дома е определило тяхното детство, младост и настояще.




16 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Σχόλια


bottom of page