От 1 до 7 октомври българската столица се превърна в място за срещи на филмови дейци от целия свят. Кинофестивалът  „ОКО“, който се е зародил в украинска Бесарабия, тази година се състоя в неговата втора родина. В програмата на фестивала бяха представени 46 етнографски филма от 22 държави, които отново продемонстираха богатството и разнообразието на света, засегнаха важни проблеми, направиха неочаквани открития и, най-важното, позволиха да се разберем по-добре.

​

Вечерта на 7 октомври около 70 почитатели на етнографското кино и „ОКО“ се събраха в Културния център на G8. Членовете на българското и украинското жури огласиха списъка на филмите, които спечелиха в четири конкурсни категории. Освен това четири филма получиха награда в категорията „Специално споменаване“. 

​

Ето кои са фаворитите на членовете на нашето жури:

​

Победител в категорията „Международен пълнометражен филм“ 

Златната земя, реж. Инка Ахте (Финландия)

Когато фин от сомалийски произход Мустафи научава, че земята на предците му в Африканския рог (Сомалийския полуостров) е богата на мед и злато, той решава да напусне сигурния, но скучен живот със семейството си във Финландия – страна, която е призната за най-щастливата и най-спазваща равноправие в света – и да замине за Сомалиленд, самопровъзгласена държава в Източна Африка. Докато Мустафи се опитва да извлече съкровищата от земята, децата му тръгват в това нелеко пътешествие, за да разберат къде наистина принадлежат.

​

Журито награди филма в тази категория за неговия кинематографичен и вълнуващ разказ, който ни превежда през земното кълбо с търпеливо вглеждане в едно семейство, за да ни даде надеждата, че домът е вътре в нас.

​

Победител в категорията „Международен късометражен филм“ 

Откривателят на откривателите, реж. К.С. Никълсън (Норвегия)

Семейство от Западна Африка разказва на един европейски филмов екип историята за това, как техният прародител е открил европейските пътешественици. Можем да видим как тази среща все още се отбелязва ритуално. Но дали всички твърдения за историческото събитие са достоверни? И до каква степен можем да се доверим на „белия“ поглед на режисьора? Този кратък документален филм изследва как гордостта и съзнателността могат да повлияят на колективните спомени.

Филмът спечели наградата заради впечатляващия си разказ и невероятното съчетание на творчески и етнографски компоненти: разкриване на причината и естеството на фетишизма като следствие от колонизацията.

​

Специално споменаване за поетичната метафора, която осветлява по един нетрадиционен начин тъмните кътчета от социалистическото минало, получи филмът

Редът на нещата, реж. Рамона Бадеску, Джеф Силва (Румъния)

На зряла 90-годишна възраст Александру се занимава с градинарство, шегува се и продължава да поправя часовници в работилницата, която баща му открива през 1909 г. някъде в Южна Румъния. Но това, което е невидимо за всички и което е променило живота му завинаги, е миналото му на политически затворник. „Редът на нещата“ е опит да се улови фрагментираната памет на един от последните преки свидетели на румънските лагери за принудителен труд и политически затвори и ода на непреклонността.

 

Победител в категорията „Национален пълнометражен филм“ (Украйна) 

Живот на предела, реж. Павло Пелешок

Фрагменти от спомени и кадри от филмовите си архиви ветераните Павло и Юрко подреждат в мозайка от причини и следствия, довели до руско-украинската война — от края на 2013 г. до днес. Авторите се записват като доброволци на фронта, посещават горещите точки на Донбас и създават самоделен дрон, наречен „Фурия“, който понастоящем носи името на едно от най-добрите подразделения за въздушно разузнаване. И през цялото време те продължават да творят, за да покажат на света истината за ужасяващата война, която стана възможна през XXI век.

 

Журито оцени този филм заради отличната работа с архивни кадри и невероятната лична история на режисьора, който се превърна и в герой на своята творба.

 

Специално споменаване в категорията „Национален късометражен филм“ (Украйна) 

Събуждане в тишина, реж. Мила Жлуктенко, Даниел Асади Фаези

Бивша военна казарма на Вермахта сега служи като лагер за бежанци от Украйна. Филмът „Събуждане в тишината“ проследява деца на пътешествие, в което собствената им история се преплита с историята на казармата. Това е момент между минало и бъдеще, война и мълчание, заминаване и пристигане, който рисува портрет на германското минало и бъдеще през очите на младите герои.

 

Победител в категорията „Национален късометражен филм“  (България) –

Хоро между два бряга, реж. Екатерина Минкова, 38'

Проектът „Хоро между два бряга“ се основава на малко известни и почти изчезнали ритуали във влашките села в Северозападна България и Сърбия, свързани с погребални и мемориални традиции. Местните обичаи предизвикват различни емоции поради поразителното съпоставяне на граничната тема за живота и смъртта. Филмът се фокусира върху живота и личните истории на няколко души от двете страни на границата, които са взели участие в собствените си възпоменателни ритуали според местните традиции. Кулминацията на филма е пеенето на хора на мъртвите, което все още може да се чуе в България и Сърбия в първия ден на Великден във всяко влашко село. Те танцуват с портрети на починалите си близки и раздават червени яйца, лакомства и кърпи. Но накрая всички се присъединяват към танца на живите. Чрез разказите на местните хора ще открием някои идеи за възможните връзки между живите и мъртвите. Как и дали е възможно човек да преодолее собствения си страх от смъртта, какво е важно да направи в живота си и има ли начин да облекчи болката от загубата на мъртвите?

 

Журито присъди тази награда за вълнуващото потопяване в същността на народните вярвания, за връзката между поколенията и паметта на Рода, въплътени в мемориалния ритуал.

 

Специално споменаване в категорията „Национален късометражен филм“ (България) 

Чергодейки, реж. Елена Стойчева

Млада дизайнерка пристига в едно малко българско село, в което повечето жители са възрастни жени. Тя ги убеждава да изтъкат нов модел на традиционен килим, наречен „черги“. Но когато започват да събират стария стан, те откриват, че някои части липсват. Сега жените трябва да възстановит по части старите знания и същевременно да намерят изгубените връзки между себе си.

Тази творба беше отличена като творчески проект, който насърчава възстановяването на българските културни традиции.

 

Второто специално споменаване журито присъди на Владимир Андонов, режисьор на късометражните филми  „Ашк“ (Любов) и  „Хаир“, за умението му да намира и да разкрива силни лични истории.

Беше наистина уютна и топла вечер, която споделихме с нашите български приятели, участници във филмовия фестивал и украинци, намерили убежище в България. Успяхме да поздравим лично само двама български режисьори, Владимир Андонов и Елена Стойчева, които дойдоха на събитието, и да се свържем с победителя в категорията „Национален филм (Украйна)“, режисьора Павел Пелешко, чрез Zoom. Самата церемония завърши с изпълнението на символичната песен „Червена калина“ на украински и български език.

​

Победителите в категориите за пълнометражни и късометражни филми получиха парична награда от 800 евро (категория за пълнометражни филми) и 200 евро (категория за късометражни филми) от нашия постоянен спонсор и партньор, MEGOGO. Всичките режисьори получиха фестивална награда под формата на тухла с надпис „Героите между нас“. Те бяха специално изработени за нас от Уляна Джихринюк и Руслан Друк. Руслан е военен, който за втора поредна година си взима почивка, за да се включи в създаването им.

Напомняме ви, че тазгодишните прожекции станаха възможни благодарение на подкрепата и на другите ни партньори, сред които са: ООД „Фериботен комплекс Орливка“, Посолството на Украйна в България, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Центъра на бесарабските българи в България, фондацията „Комунитас“, фондацията „Моята страна“, фондацията „Манол Пейков и приятели“, Сдружението „Мати Украйна“, Националния филмов център на България, Power Film Production, Асоциацията на творческите личности „ОКО“, обществената телевизия UA: Suspilne, Болградския градски съвет, Neterra TV, Netpeak Group, както и будното българско общество, което финансово подкрепи фестивала.

 

Скоро ще обявим датите на следващото юбилейно издание на „ОКО“. Въпреки всички трудности и препятствия, фестивалът продължава да се бори за своята основна мисия: да открива света за Украйна и България, и Украйна и България за света!