Програма ОКО 2023

Програма на IV издание на Международния фестивал на етнографското кино „ОКО“

Международната програма на IV издание

Филмите на „ОКО“ са разнообразни: емоционални, вълнуващи, понякога шокиращи. Те няма да оставят никого безразличен. Мисията на „ОКО“ е да изследва света и да помага на народите, нациите и малцинствата да научат един за друг, да се разбират и да се уважават. През 2023 г. фестивалът разширява класическата си програма: филмите ще се състезават в международните конкурси за пълнометражни и късометражни филми, както и в два национални конкурса: украински и български. Днес имаме удоволствие да ви представим международната програма!

ПЪЛНОМЕТРАЖНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ

Златната земя, реж. Инка Ахте (Финландия), 84'

Когато фин от сомалийски произход Мустафи научава, че земята на предците му в Африканския рог (Сомалийския полуостров) е богата на мед и злато, той решава да напусне сигурния, но скучен живот със семейството си във Финландия – страна, която е призната за най-щастливата и най-спазваща равноправие в света – и да замине за Сомалиленд, самопровъзгласена държава в Източна Африка. Докато Мустафи се опитва да извлече съкровищата от земята, децата му тръгват в това нелеко пътешествие, за да разберат къде наистина принадлежат.

Мъдрото магаре, реж. Франческо Де Джорджи, Джовани Явароне (Италия), 73'

Пулия, май 2021 г. Група изпълнители на фолклорна музика решава да направи 200-километрово пътешествие пеша от Торре Гуачето (Бриндизи) до Санта Мария ди Леука (Лече) по древните пътища на Виа Франчиджена (поклоннически маршрут). Към групата се присъединяват млад фермер и неговото магаре на име Бартоло, които двама образуват „Компанията на мъдрите магарета“. Документалният филм е разказ за едно музикално пътешествие в паметта, традициите и популярната култура на Саленто.

Гьюто, реж. Филипа Кардосо (Белгия), 60'

Да чуеш звука на океана в Хималаите... Това невероятно желание отвежда режисьорката и трите ѝ момичета в Гьюто, където в един тибетски будистки манастир, разположен на височина, ден и нощ ехти звукът на свещени тантрически песнопения за медитация, „които звучат като вълните на океана.“ Вървейки навсякъде, където ги води любопитството, те откриват ежедневието на 400 монаси, живеещи там. С течение на времето между тях се развива диалог и се появява нарастващо съучастие. От това съкровено потапяне се ражда филмът, който се разлива като вълна и визуално, и звуково. Реалността на будизма се разкрива по безпрецедентен начин – със спонтанността на задаваните въпроси, както и с чувствителното разбиране на детската гледна точка и без какъвто и да е прозелитизъм.

Редът на нещата, реж. Рамона Бадеску, Джеф Силва (Румъния), 72'

На зряла 90-годишна възраст Александру се занимава с градинарство, шегува се и продължава да поправя часовници в работилницата, която баща му открива през 1909 г. някъде в Южна Румъния. Но това, което е невидимо за всички и което е променило живота му завинаги, е миналото му на политически затворник. „Редът на нещата“ е опит да се улови фрагментираната памет на един от последните преки свидетели на румънските лагери за принудителен труд и политически затвори и ода на непреклонността.

Балика, реж. Айтор Санчес Смит, Ландер Ибаретксе (Испания), 65'

Филмът „Балика“ разказва историята на Дипендра и Сушмита – двама тийнейджъри, живеещи в сиропиталище в Катманду. Главните герои, както и всичките им приятели, са били изоставени от семействата си.

Остава само гоненето, реж. Брайън Лиу (САЩ), 79'

В централната част на Монтана, от 1912 г. насам, отглеждането на добитъка и традиционното гонене му в Хайууд се извършват по един и същи начин. Докато светът се променя и модернизира, представителите на тази горда и емблематична американска култура се борят да запазят начина си на живот. „Остава само гоненето“ чрез перспективата на един стареещ баща, двамата му синове и тяхното голямо семейство от каубои в Монтана, предоставя уникален личен поглед към изчезващия начин на живот на гордите поколения животновъди, техните традиции, упорита работа, чест и това, което може да се окаже последното им гонене на животните.

Аркадашлох – проблем, който никого не занимава, реж. Нилай Кълинч, Маркус Бауер, Александър Брюгер (Турция), 79'

„Аркадашлох – проблем, който никого не занимава“ е есеистичен документален филм, който разказва историята на Озгюр Кал, депортиран от Германия в Турция, и представя трансформацията му от човек, който не може да се интегрира в обществото, до собственик на семеен бизнес в Анталия. Документалният филм, базиран на докторантското изследване на Нилай Кълинч, предлага по-дълбок поглед към живота на турско-германските мигранти от второ поколение, които трябва да се справят с несигурността на съществуването без постоянно жилище и икономически перспективи, дори след като се „завърнат“ в Турция – тяхната така наречена „родина“.

Самаряните: Библейският народ, реж. Моше Алафи (Израел), 78'

Библейската самарянска общност се бори за живота си и за спасяването на езика и вярата си от изчезване.

Ябълката не пада далеч от дървото, реж. Боян Дакич (Сърбия), 48'

По таваните на ромските къщи в цялата Войводина режисьорът открива около стотина VHS касети, на които е заснето най-важното събитие в живота на ромите – сватбата и сватбените обичаи. Записите са направени в края на 80-те и през 90-те години на ХХ век. Някои от сватбените обичаи са запазени и се практикуват и днес, други са претърпели трансформация, а трети са били на границата на забравянето и се припомнят най-накрая в този филм. Ранните и уговорените бракове и култът към девствеността са неразделна част от ромската традиция. По-възрастните и по-младите поколения разказват за обичаите, които са били продиктувани от тяхното скитническо минало, и до каква степен тези обичаи са актуални днес.

В сърцата на живите, реж. Мариел Дюкло (Франция), 112'

Изгнанието е дълго пътуване, което продължава и в смъртта. През сезоните доброволци организират погребения на бездомните хора, като се опитват да съберат семействата и близките им, за да не си отиват сами, в забрава и безразличие. Всяка година в гробището Корнебарьо в покрайнините на Тулуза се провеждат около двадесет церемонии. Покойниците са „обграждат“ с внимание, съответни песни и истории. Чрез своето присъствие на погребенията на непознати, което може да изглежда напразно, доброволците поставят под въпрос смисъла и значението на подобен ангажимент отвъд религиозните убеждения. Като предлагат достойна церемония на починалите, те допринасят дух на братство и почитат паметта им. Защото истинският гроб на мъртвите е сърцето на живите.

Приспивни сирени, реж. Кристина Атовска (Северна Македония), 89'

„Приспивни сирени“ е независим пълнометражен документален филм за войната в Украйна, който обхваща първите четири месеца от инвазията през 2022 г. Това е личната история на режисьорката Кристина Атовска, която беше единствената журналистка от страната си в Украйна... и се отправи сама към горещите точки.
Филмът е създаден най-вече благодарение на страстта на Кристина към журналистиката и желанието ѝ да даде глас на хората, които не могат да бъдат чути, в този случай заради войната в собствения им двор. Ето защо творбата се фокусира върху хората, които са оставени да живеят в епицентъра на войната. Чрез техните истории виждаме всичките аспекти на войната – от престъпленията срещу цивилното население до солидарността като форма на съпротива – и всичко това е отразено в ексклузивни кадри.
Пътешествието на Кристина започва в Лвив, преминава през окупирания Киев, бойното поле на Житомирската магистрала, градовете Буча и Ирпин, трагично известни с масовите убийства на цивилни, и завършва с непрекъснатите бомбардировки в Харкив. Това е филм, който разказва за необходимостта да се промени ежедневието, за да се изживее поне още един ден под дъжда от бомби и постоянната заплаха.

КЪСОМЕТРАЖНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ

8 милиарда: Всички сме отговорни, реж. Нелсон Као (Бразилия), 29'

Аилтон Кренак, лидер и философ от индейското коренно население, разказва за болката на Уату (или „Рио Доче“ на кренакски език). Болна от най-голямото екологично бедствие в историята на Бразилия – катастрофата на язовир Мариана, реката моли за помощ. Анализирайки последиците от бедствието за неговото село на брега на реката Аилтон извършва преглед на съвременния антропоценен период и приканва всички хора за размисли и самокритика, насочени към спешна, но необходима промяна на парадигмата.

[Не]уредена, реж. Елена Сиретану (Молдова), 11'

В едно село в Република Молдова момиче се опитва да уреди отношенията си с баба си, която настоява, че трябва да се омъжи и да се устрои.

Ритми на свободата, реж. Александрин Будро-Фурние, DJ Jigüe (Куба), 29'

В резултат на Хаитянската революция (1791-1804 г.) много френски заселници пътуват до Източна Куба с поробените африканци, за да избягат от бунта. От тези вълни на миграция на роби възникват общности „Тумба Франсеса“, които са известни като дружества и мрежа за взаимопомощ. В крайна сметка те стават неразделна част от кубинската култура. „Ритми на свободата“ е документално-художествен филм, в който се показва едно от обществата „Тумба Франсеса“ в провинция Ориенте, намираща се в град Сантяго де Куба. Чрез най-младия член на дружеството, Флавио, който събира информация за „Тумба Франсеса“ за училищен проект, се запознаваме с баба му Андреа и майка му Кели – две харизматични пазителки на богатите им културни традиции. Оригиналният саундтрак на филма, композиран и продуциран от живеещия в Куба DJ Jigüe в сътрудничество с членовете на „Тумба Франсеса“, е ритмично и поразително напомняне, че настоящето се основава на историята за борбата за свобода.

Пътят към нашата родина, реж. Хави Кастанеда (Коста Рика), 27'

Група по-възрастни представители на народност кабекари от Таламанка (кантон в провинция Лимон в Коста Рика) преоткриват миналото си, когато посещават за първи път родната си земя след напсуването. Те са се родили и пораснали в Чина Кича в кантон Перес Селедон, който се намира в провинция Сан Хосе в Коста Рика на запад от Таламанка. Като се връщат дома те се запознават с поколенията, които са останали на тази територия и които в момента водят борба за възстановяване на земята. „Пътят към нашата родина“ е документален филм, който засяга паметта за лишаването от собственост и настоящата борба за възстановяване на земите на коренната общност на Чина Кича.

Огледала, реж. Алфонсо Палазон Месегер (Испания), 20'

Няколко бежанци от околностите на „не-мястото“ разказват за положението си, за това къде са живели преди и за мечтите си. Това е среща за споделяне на неосъществени планове. Те са част от група особено уязвими бежанци, които нямат друг избор.

Последните 5 минути, реж. Шахрам Маслахи (Близкият Изток), 40'

Филмът разказва за бегач, който няма страна за да живее.

Мамапара – Дъждът, който дава живот, реж. Алберто Флорес Вилка (Перу), 18'

В перуанските планини живее с кучето си Онората Вилка, неграмотна жена от кечуаски произход, която се занимава с продажба на сладкиши. С настъпването на дъждовния сезон тя си спомня фрагменти от живота си, докато една вечер не се случва нещо фатално, което сякаш разплаква небесата.

Смелостта да разцъфваш в мрака, реж. Франческо Маринели (Италия), 28'

Група необикновени деца, едно училище, изгубено в танзанийските планини, и много легенди. Как се преплитат те и какво можат да имат общото? Но преди всичко е въпрос: къде се корени смелостта да разцъфваш в мрака?

Люлката, реж. Филип Йембрих (Словения), 14'

Младо момиче, което встъпва в зряла възраст, размишлява за своето село, родителите и братята си, които скоро ще трябва да изостави.

Дърводелецът, реж. Кселил Сехрагерд (Кюрдистан), 14'

Един възрастен кюрд (Хюсеин Махмуд), който е дърводелец, се опитва да направи изкуствени крака за хора, които са се останали без тях.

Откривателят на откривателите, реж. К.С. Никълсън (Норвегия), 25'

Семейство от Западна Африка разказва на един европейски филмов екип историята за това как техният прародител е открил европейските пътешественици. Можем да видим как тази среща все още се отбелязва ритуално. Но дали всички твърдения за историческото събитие са достоверни? И до каква степен можем да се доверим на „белия“ поглед на режисьора? Този кратък документален филм изследва как гордостта и съзнателността могат да повлияят на колективните спомени.

Отвътре Бодумас, реж. Джулио Педети, Роберто Карини (Италия), 25'

Курбан байрам (или Айд ал-Адха) е празникът на жертвоприношението, който знаменува приключването на хаджа – ежегодното мюсюлманско поклонение до свещения град Мека. Мюсюлманите по цял свят отбелязват празника, като принасят в жертва животно, обикновено коза. На Малдивите празникът и жертвоприношението са свързани с една голяма риба – „Боду Мас“, и се осъществяват чрез различни културни, спортни и религиозни прояви, които обединяват островните общности. В документалния филм е отразено празнуването на Курбан Байрам в Магудху през 2022 г.

И тогава ни отнеха, реж. Джесика Болаг (Швейцария), 37'

През XX век властите в Швейцария са настанили над 100 000 деца и тинейджъри в домове и приемни семейства. Тези мерки са били прилагани главно по морални съображения и са засягали най-вече социално маргинализирани семейства. Родителите почти нямаха успех в съдебните производства срещу тези решения. Вместо да се бори с бедността, държавата се бореше с бедните. В етнографския документален филм „И тогава ни отнеха“ двама мъже на около шестдесет години разказват за административната приемна грижа, която са преживели като деца. Те водят зрителите до домовете, местата на бурната си младост и до любимите си кътчета. Чрез биографиите си мъжете документират как настаняването извън дома е определило тяхното детство, младост и настояще.

Когато една река става граница, реж. Роби Лайо (Камерун), 37'

Филмът разкрива темата за изкуственост и нестабилност на границата между Камерун и Чад, която минава по река Шари. Хората, живеещи от двете страни на реката, свободно се движат насам-натам и използват тези социално-етнически коридори, за да проникват в двете държави и да се възползват от възможностите, които се откриват пред тях. Главната героиня на филма, Валдига, е студентка в университета в Чад. Тя подобно на много други хора в региона, живее от двете страни на реката.

Националната програма на IV издание

Украйна и България винаги са били важни за филмовия фестивал „ОКО“, тъй като неговата родина, украинската Бесарабия, е исторически и етнически свързана с българите. Малко след избухването на пълномащабната война София приюти фестивала и предостави платформа за прожекции и дискусии за Украйна, нейната култура и история. През 2023 г. България официално се превърна във втори дом на „ОКО“. Ето защо тази година решихме да обявим два национални конкурса! Украинските филми отразяват най-вече съвременната реалност на войната, в която хората от различни възрасти, с различен произход и професии продължават да живеят и работят въпреки всички трудности. Това е етнографската скица на живота на украинския народ днес. Българските филми ще покажат местните народни обичаи, ритуали и занаяти в цялата им пълнота и сложност на връзката между традиционния и съвременния свят.

ПЪЛНОМЕТРАЖНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ (УКРАЙНА)

Няма да изчезнем, реж. Алиса Коваленко, 100'

Донбас, 2019 г. В далечината все още ехти ревът на предишната руска инвазия, а въздухът вече е изпълнен с приближаването на нова. На този уж избледнял военен фон петима тийнейджъри за пръв път се замислят сериозно за бъдещето си. Енергията, ентусиазмът и надеждата им позволяват да изживеят пълноценно последните златни мигове от детството си на пълна сила. Членовете на тази причудлива група от мечтатели рисуват, снимат и фантазират за актьорско майсторство или за това да станат следващия Илон Мъск. Те се бунтуват, като се носят по вълните на приключенията, преминават през минни полета и се излежават на слънце край местното езеро. Мечтаят да избягат не само от войната, но и — подобно на други тийнейджъри по света — от скуката на малкия си град. Тогава неочаквано получават възможност да се отправят на дълго пътешествие до Непал. Ще се сбъдне ли мечтата им да завладеят света?

20 дни в Мариупол, реж. Мстислав Чернов, 94'

Екип от украински журналисти от „Асошиейтед Прес“ попада в капан в обсадения град Мариупол. Те се опитват да продължат работата си, документирайки жестокостите на руската инвазия. Като единствените международни репортери, останали в града, те заснемат кадри, които по-късно ще станат определящи образи на войната: смъртта на деца, масови гробове, бомбардиран родилен дом и други ужаси. След почти десетилетие отразяване на международни конфликти, включително войната на русия срещу Украйна, Мстислав Чернов, като репортер на „Асошиейтед Прес“, създава първия си пълнометражен филм — „20 дни в Мариупол“. Филмът е базиран на ежедневните репортажи на Чернов и личните му кадри от Украйна във война. Той открива ясно очертан, изпълнен с болка образ на цивилни граждани, попаднали в обсада. Освен това, филмът показва що е то репортаж от зона на конфликт, както и ролята и влиянието на журналистика по света.

Живот на предела, реж. Павло Пелешок, 107'

От фрагментите от спомените си и от собствения си филмов архив ветераните Павло и Юрко подреждат мозайка от причините и последствията, които съставляват настоящата руско-украинска война — от края на 2013 г. до наши дни. Авторите се записват като доброволци на фронта, посещават горещите точки на Донбас и създават самоделен дрон, наречен „Фурия“, който понастоящем носи името на едно от най-добрите подразделения за въздушно разузнаване. И през цялото време те продължават да творят, за да покажат на света истината за ужасяващата война, която стана възможна през XXI век.

КЪСОМЕТРАЖНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ (УКРАЙНА)

Метротрамвай, реж. Катерина Яхидка, 9'

Главният герой на историята е син на старото добро метро и на бързия трамвай. Това недоносено дете живее в град Кривий Рих.

Алое, фикус, авокадо и 6 драцени, реж. Марта Смеречинска, 8'

Сред стотиците кашони с адреси на украински градове стои пералня, увита в тиксо, метрови стайни растения с корени и детски рисунки. Това място прилича на склад за изгубени вещи. Тишината се нарушава от гласа на собственичката на една от тези пратки. Тя се сбогува с дома си в Киев и си мисли за нещата, които оставя в него. Всяка от тях има своя собствена история, свой специфичен спомен. Чрез нейните думи къщата сякаш оживява. И всичко, което тя си спомня, е изпълнено с чувство на топлина и близост. Междувременно хората идват в така наречения склад, за да вземат парчетата си от дома под формата на пратки. Те преглеждат кутиите в търсене на скъпоценните си вещи. Някои ги обхваща радост, други — тъга. В същото време един женски глас пита: „Има ли значение загубата на вещите им?“

Хора и свръххора, реж. Олександър Стоянов, 20'

Това е една юридическа драма за нарушенията на човешките права в съветска Украйна и съвременна Русия, базирана на архивни хроники. В някои от творбите си Хаймрад Бекер използва текста на нацистката пропаганда по такъв начин, че той става явен и говори сам за себе си. Със същата цел аз използвам извадки от съветски вестник. Назовавам определени сцени от филма, за да подчертая абсурдността, театралността и жестокостта на процеса, както и за да предам хрониката на пропагандата.

Събуждане в тишината, реж. Мила Жлуктенко, Даниел Асади Фаези, 13'

Бивша военна казарма на Вермахта сега служи като лагер за бежанци от Украйна. Филмът „Събуждане в тишината“ проследява деца на пътешествие, в което собствената им история се преплита с историята на казармата. Това е момент между минало и бъдеще, война и мълчание, заминаване и пристигане, който рисува портрет на германското минало и бъдеще през очите на младите герои.

Тук ли си? реж. Злата Вересняк, 13’

Орина, 18-годишно украинско момиче, е принудена да напусне родината си заради войната. Цялото ѝ семейство, включително седемгодишната ѝ сестра, остава в страната. Единствената ѝ опора и постоянно напомняне за родината ѝ е ежедневното общуване с по-малката ѝ сестра.

Чернобил 22, реж. Олександър Радинский, 20'

В окупираната забранена зона в Чернобил анонимен информатор на украинските въоръжени сили тайно заснема движението на руските войски. Работници от АЕЦ „Чернобил“ обсъждат преживяванията си в окупираната от Русия атомна електроцентрала. В този мрачен епизод от руската инвазия се преплитат катастрофални сценарии от миналото и настоящето. Филмът е създаден като част от проекта „Украйна свидетелства“ (The Reckoning Project: Ukraine Testifies), който документира и разследва руските военни престъпления в Украйна.

КЪСОМЕТРАЖНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ (БЪЛГАРИЯ)

Чергодейки, реж. Елена Стойчева, 27'

Млада дизайнерка пристига в едно малко българско село, в което повечето жители са възрастни жени. Тя ги убеждава да изтъкат нов модел на традиционен килим, наречен „черги“. Но когато започват да събират стария стан, те откриват, че някои части липсват. Сега жените трябва да възстановит по части старите знания и същевременно да намерят изгубените връзки между себе си.

Ашк (Любовта), реж. Владимир Андонов, 20'

Джемал е музикант, който свири на саза. От лекарите той узнава, че има тежко заболяване, което му отрежда само няколко месеца живот. Вместо да седи безучастно и да чака любимият ѝ да умре, съпругата му Барика започва да проучва народните лечебните средства и традиционната медицина.

Добра воля, реж. Владимир Андонов, 20'

Галиб е потомък на музиканти от алевийско село. Когато умира дедето (духовният водач) на общността, жителите на селото го избират за нов религиозен лидер, но той отказва, тъй като смята, че е твърде млад за тази роля. Изглежда обаче, че съдбата му е подготвила нещо друго.

Занаяти по наследство, реж. Осман Мехмедов Юсеинов, 31'

Филмът представлява документална колекция от портрети на занаятчии в кв. „Столипиново“, Пловдив. Прави един почти графичен разрез на общността там, показвайки ни и млади, и възрастни, и традиционни, и модерни хора, но всички обединени в едно – желанието да живеят и работят по достоен начин чрез собствените си ръце и уменията си. Героите от Столипиново са едновременно силни и раними в своята непосредствена искреност относно все по-несигурните условия за труда им. Авторът на „Занаяти по наследство“, Осман Юсеинов, е самият занаятчия в квартал „Столипиново“, майстор-ювелир. Затова филмът носи заряд на саморефлексия, както за занаятчийския начин на живот, така и за общността от кв. „Столипиново“, представяна толкова превратно в българското общество.

Елбетица – мистика и вълшебство, реж. Бояна Топчийска, 25'

Елбетица е древен символ, който от хиляди години заема централно място в българската култура и история.

Хоро между два бряга, реж. Екатерина Минкова, 38'

Проектът „Хоро между два бряга“ се основава на малко известни и почти изчезнали ритуали във влашките села в Северозападна България и Сърбия, свързани с погребални и мемориални традиции. Местните обичаи предизвикват различни емоции поради поразителното съпоставяне на граничната тема за живота и смъртта. Филмът се фокусира върху живота и личните истории на няколко души от двете страни на границата, които са взели участие в собствените си възпоменателни ритуали според местните традиции. Кулминацията на филма е пеенето на хора на мъртвите, което все още може да се чуе в България и Сърбия в първия ден на Великден във всяко влашко село. Те танцуват с портрети на починалите си близки и раздават червени яйца, лакомства и кърпи. Но накрая всички се присъединяват към танца на живите. Чрез разказите на местните хора ще открием някои идеи за възможните връзки между живите и мъртвите. Как и дали е възможно човек да преодолее собствения си страх от смъртта, какво е важно да направи в живота си и има ли начин да облекчи болката от загубата на мъртвите?

СПЕЦИАЛНИ ПРОЖЕКЦИИ (ИЗВЪН КОНКУРСА)

„OKO“ е фестивал на документалното кино, но ние мечтаем да се разрастваме и да разширяваме етнографските си хоризонти, като включваме игрални и експериментални филми. Тази година ще представим два такива филма от Украйна в извънконкурсната програма.

Богините, реж. Саша Теодора, 8'

В украинската традиция тялото на починалия се измива и се подготвя ритуално, като по този начин се почита и се пречиства човешкият дух. По време на войната и загиналите, и техните близки са лишени от тези ритуали и последни моменти. Във филма „Богини“ едно тяло лежи самò в гората, в едно гранично пространство. Намират го три богини, които подготвят духа му за прехода към света на далечните му предци.

Краят на реката, реж. Васил Барков, 100’

По сюжета поредица от събития отвежда българина Фори в делтата на Дунав. В украинския град Вилково, поради случайни трагични обстоятелства, Фори се озовава в ареста. Но в този град, населен с липованци, героят среща истинската любов, а красотата и духовната атмосфера на „украинската Венеция“ му дават усещането, че това е мястото, което е търсил цял живот.

Организаторите на „OKO“ са запалени по киното и опазването на собственото си културно наследство. В рамките на специалните прожекции те ще представят и своите творби.

Мястото на сила, реж. Тетяна Станева, 100’

В началото на XIX в. български преселници основават на брега на най-голямото украинско езеро Ялпуг в Болградски район село Чешме-Варуит, днес известно като Криничне (Украйна). В продължение на повече от 200 години те запазват своя диалект, традиции и фолклор, правят вино и отглеждат арпаджик (лук за посев). Авторката на филма е родена в Криничне. Сюжетът на лентата отразява уникалността на жителите на селото, конфликта между старото и новото, съвременността и традициите, бъдещето и миналото. Филмът кара зрителя да търси отговор на въпроса: кой съм аз?

Вашият Васил, реж. Свитлана Рудюк, Олександр Авшаров, 60'’

Васил Стус мечтаел да се занимава с литература, а не с политика; да бъде известен поет, а не дисидент. Но действията на съветските тайни служби и КПСС го тласнали към точката, от която няма връщане назад. Как се е осъществявала тази трансформация? И какъв всъщност е бил „Вашият Васил“?

Приказки от Донбас, реж. Елена Рубашевска, 30’

От 2014 г., когато за първи път загубих дома си, метафорично наричам себе си „търкаляща се трева“ и се опитвам да осмисля изгубената си идентичност,която се изплъзва от мен. Градове, държави, континенти... Дали е било сън, че някога съм имала дом? В „Приказките от Донбас“ аз се обръщам към спомените си от детството и разказвам приказки за родния си край. През 30-те минути на филма ще откриете истории, свързани с четири основни отрасъла на Донбас, сред които са: „Приказка за тебешира“, „Приказка за солта“, „Приказка за въглищата“ и „Приказка за метала“. Визуалната част на филма се състои от кадри, заснети по време на последното ми пътуване до Донбас, където провеждах проучвания за документалния филм „Симфонията на Донбас“ непосредствено преди избухването на пълномащабната война. Много от показаните места вече не съществуват.

Култура vs война. Костянтин и Влада Либерови, реж. Кадим Тарасов, 26'

Преди пълномащабната инвазия Костянтин и Влада Либерови, семейство от Одеса, бяха успешни фотографи: снимаха влюбени двойки, провеждаха семинари и преподаваха фотографско изкуство. Но след 24 февруари 2022 г. те коренно смениха вектора на работата си и започнаха да работят като документални фотографи в най-горещите точки на войната.
Техните снимки са впечатляващи, трогателни, ужасяващи, но определено не оставят никого равнодушен. Творбите на Костянтин и Влада обиколиха целия свят, бяха споделени от хиляди ползватели в социалните мрежи и публикувани от водещите световни медии, сред които BBC, Associated Press, Welt, Vogue и Forbes. Фотографията се превръща в оръжие в борбата им срещу врага.
"Ако си станал документалист, трябва да снимаш всичкото, защото в противен случай, дори и от страната на врага, може да се счита, че все едно не се е случило", казва Влада Либерова.

Култура vs. война. Сергий Михалчук, реж. Кадим Тарасов, 10'

Името на украинския кинооператор Сергий Михалчук е известно почти в целия свят. Умелата му работа е отличена с десетки престижни международни филмови награди за най-добро операторско майсторство и се ползва с голямо уважение от страната на кинематографистите.
Сергей Михалчук документира събитията на войната още от първия ден на пълномащабното нахлуване на войските на Русия. Той се присъединява към въоръжените сили на Украйна и продължава да разказва на света истината със своите снимки от фронтовата линия.
Това е вторият документален късометражен филм от поредицата „Култура vs. война“ за украинските творци, които са били принудени да спрат творческата си дейност, за да защитават Украйна.