top of page
Калiна(ЦВ).jpg

Калина Терзийска

Родена съм на 20 септември 1974 г. в гр. София.

Завършила съм режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев.

Отново в НАТФИЗ защитих дисертация в областта на съвременните сценични практики на тема „Енергетичният театър - утопия или реалност?” с научен ръководител проф. д.н. Камелия Николова и имам научна степен „доктор по театрознание”. 

 

Някои от представленията ми като режисьор са: „Моцарт и Салиери” от А. Пушкин, „Там, вътре” по М. Метерлинк, „Саломе” от О. Уайлд, „Малък динамит” от А. Морган, „Под сянката на лимоновите дръвчета” по К. Макфърсън, „Направени от сънища” по У. Шекспир, „Азбуката на пеперудите” по „Моят живот – да имаш ляв палец” от Анжела Пенчева.

Основател съм на фондация „Зона  за креативност и култура”, която провежда театрални обучения за ученици и е съорганизатор на инициативата „Млада наука за изкуствата”.

 

Дипломант съм към магистърска програма „Артистични психо-социални практики” на НБУ. 

 

През последните години имах възможността да работя в киното към филмите „Мама и другите шантавели в семейството” на Ибоя Фекете, „Райската стая” на Йоост ван Хинкел, „Пепел върху слънцето” на Бо Калинов и „Защото обичам лошото време” на Яна Лекарска.

 

Автор съм на две театрални пиеси: „Светлана” и „Еяфятлайокутл”. Първата се роди като „страничен ефект” от близо двегодишното ми сътрудничество с американския актьор, режисьор и драматург Тим Кюсак по проекта „Дъщерите на Агамемнон”, в който изследваме живота на дъщерите на трима диктатори - Людмила Живкова (Тодор Живков), Светлана Алилуева (Йосиф Сталин) и Алина Фернандес (Фидел Кастро). Пиесата е опит да дам израз на един нестихващ конфликт за хората от моето поколение -  този между носталгията по комунизма и  американската мечта. Непрекъснато се питам: Каква е българската мечта? „Светлана” е номинирана в четвъртото издание на Конкурс за нова пиеса към НБУ и е публикувана в сборника “Пиеси за парите” от 2020 г. „Еяфятлайокутл” е втората ми пиеса. Тя е за свободата, смъртта, писането, насилието и какво е усещането да се родиш жена в България. Текстът е публикуван в сборника „Пиеси за свободата” от 2021 г. 

 

Превеждам от английски, испански и руски. Имам основни знания по френски, немски и италиански. Уча украински език.

Омъжена съм и имам трима сина.

© 2020-2025 Фестивал на етнографското кино „ОКО“

  • YouTube - Белый круг
  • Instagram - Белый круг
  • Facebook - Белый круг
bottom of page